За присвояване в особено големи размери.

Ами например чорапите ми са 42-ри размер… но явно са били в цяла акция.

Нямаме работа. Само протестираме.

Че ти от целия митинг… баш мен ли хвана, бе!

За месец и два дни!

Месец ще ви заобиколя, за да взема мярка, а за два дни ще я ушия.

По две и двадесет.

Как така? — стресна се човекът.

А бе, не се филмирай — замеря те, защото е маниак на тема „техника“, брат!

Миии, не, не съм…

Нашите мениджъри спорят помежду си кой да Ви отговори. Спорът ще продължи през почивните дни. Този, който победи, ще Ви пише в понеделник в 10:00.

Ами има служебен романс с Петров. И понеже на всяка среща, както е известно, жените не закъсняват… те просто “пристигат вдъхновени”. Та Петров я чака — закъснението е част от програмата.

Защото тази седмица само изпълнява ролята на шефа…

Защото при тях първо плащат на сцената, а при нас — първо ти изчезват парите, после вече идва и сълзата.

Не са ти дланите… Пианото ти се изпуска по ритъма.

Ами нали… докато готвят така “прецизно”, клиентите идват с надежда, че поне ножът ще компенсира. Само че ние мерим всичко: и вкуса, и качеството, и цените… затова готвачите подбират ножовете да са по-тъпи — иначе няма да има какво да “съкращава” сметката.

Знаеш ли колко е приятно да гледаш някой, който си плува напред-назад… и пак не иска да инвестира?

Ами как да Ви обясня — хората със семейство са свикнали на различни скандали и са доста “изпипани” в това отношение…

Сутринта реших да си взема „почивка за първите пет минути“… само че ударих глава в ръба на възглавницата и заспах така здраво, че се събудих чак на обяд!

Станах в 05:30, ама направих едно невнимателно „мигване“…

А вие защо не ми изплащате редовно заплатата?

Е, и аз на работа дойдох — макар със закъснение.

А, вие какво се бавите да си получите заплатата?

Е, ние пък все пак дойдохме на работа.

Защото се бях изкарал късно от вкъщи.

Щото по-рано вече беше късно да излизам…