Момче влиза в агенция за наемане на модели и казва на служител, който си чете вестник:

Служителят без да вдигне очи, бръква в чекмеджето, вади миниатюрни обувки и казва:

Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита колко продажби има.

Шефът пребледнява:

Момчето се почесва по главата:

Шефът се обръща с пълно недоверие:

Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита колко продажби има.

Момчето се изчервява и отвръща:

Шефът онемява:

Момчето се усмихна:

Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита колко продажби има.

Заведох го при щандовете за екипировка и му продадох кеп за лодка. Той се притесни, че неговият бус няма да стигне да го тегли, та аз му предложих джип.
Шефът се вцепенил:

“Няма да ви е много подходящ уикенд за компания, защото така или иначе няма да е… и тъкмо затова: вземи примамката и ела да ходим за риба.”

Момченце се хвали на приятелите си, че баща му всяка година за рождения ден му поднася един и същ подарък — прашка и футболна топка.

Момчета, стига сте се тъпкали! Не се мислете за големи тарикати само защото сте напомпали мускули… Истинските тарикати си надуват приходите — помпат нефт!

Мониторът си е истинската звезда на компютъра. Това го знаят даже холивудските сценаристи — там, където един герой вади пистолет, другият вече е решил проблема с компютъра, като го „разстрелва“… точно монитора.
Няма монитор — няма компютър… какво толкова, нали всички видели, че така свършва историята!

Моноспектакъл — театър само с един актьор.
Всичко е разпродадено, защото и публиката не издържа… да си тръгне.

Морска буря настигa презокеански лайнер. Вълните удрят отвсякъде, бордът е цял в заливаща вода; корабът ту се издига плавно, ту рязко се спуска по гигантските вълни — и при всяко падане носът му загребва направо тонове. Пътниците се свиват по каютите и треперят от ужас.
Накрая една любопитна пътничка се промъква до капитанската каюта.
Тя пита:

Капитанът, почти не без усилие, изсъсква през зъби:

Моряк на интервю за работа:

Моткам се из пазара и срещу мен — като на филм — едно девойче-репортерка, с рекламна тениска „Месокомбинат Х“ и поглед наперено, а до нея операторът с камерата, който ми я вкарва почти в лицето.

Моше, собственик на сергия на пазара, казва на жена си:

Моят дядо все казваше:

Страхотен човек, но като майстор на шкафове — пълен ужас.

Моят шеф ми казва:

Аз:

Той:

Аз:

Моят шеф съвсем се е побъркал — седя си кротко, не говоря, не преча на никого, дори си дишам тихо. И изведнъж влиза той, без “добър ден”, без “как си”, направо и отсече:

Мразя някой да ми разваля навиците, особено онзи, който си изградих по време на карантина — да си стоя вкъщи и да не ходя на работа.

Мразя почивните дни!
В понеделник все още съм “в отпуск” — и психически не мога да вляза в ритъм в офиса…
Влизам, сядам… и започвам да губя игра след игра на таблата.

Мразя, когато се натъпча с 20 кила за роля и после се сетя, че не съм актьор…

Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж:

Мутра влиза в офиса на главния редактор на вестник „Новини“ и почва да се кара: