Ако помислиш два пъти, преди да кажеш нещо, ще го кажеш веднъж—ама чак тогава ще ти стане ясно защо си искал да го кажеш.

Ако поръсите покрива със захар, канела и кондензирано мляко, после няма да падат ледени висулки — ще падат домашни „сладоледени“ сосове! Само внимавайте комшиите да не ги изядат още преди да замръзнат.

Ако постоянно и упорито работиш над грешките си, в един момент ще ги доведеш до съвършенство… и те ще започнат да работят вместо теб.

Ако пощальонът носи поща, какво носи куриерът — още по-бързата поща, която току-що е пристигнала!

Ако правех реклама на шампоан:

Ако пред себе си виждаш светъл хоризонт, значи не си в Люлин — в Обеля и светлината се губи по пътя.

Ако през нощта мечтаеш за топлото слънце, няма да забележиш звездите… защото до сутринта вече ще си се стопил от ентусиазъм и ще търсиш къде е “бутона за светлина” в небето.

Ако приближиш телефона до ухото си и го пуснеш на безшумен режим, ще чуеш как мълчи агнето—само че дюнерът пак вдига шум.

Ако пчелите не се закачват за кошера, значи хмелът вече е узрял и си е намерил друга работа.

Ако работата започне да ви носи толкова голямо удоволствие, че чак я чакате с нетърпение — значи вече не сте на работа, а някой ви е намерил и ви е дал професия заедно с развода.

Ако редовно ядете лук и чесън, няма да ви хванат сополи, нито кашлица, нито висока температура — само комшиите ще започнат да ви търсят, за да ви “поканят” за вечеря…

Ако рязко те напъне нуждата и хукнеш към храстите, наближиш ли „точката“, действай като сапьор — мисли, огледай се, гледай къде стъпваш… защото и други са „минирали“ преди теб.

Ако са ти звъннали по домофона и са те питали с идиотския въпрос:
„У дома ли сте?“
не се ядосвай—усмихни се и спокойно отвърни:
„Да… а вие защо ми звъните, след като уж не сте у дома?“

Ако се окаже, че маите наистина са познали края на света… ще ни признаят за най-големите глупаци в историята. Хора, които са знаели точната дата, цял ден се подготвят: снимат блокбъстъри, пускат шеги, организират промоции по магазините и си правят “последни покупки”. А ние? Ние само чакаме да свърши, без план, без спасение… направо си е като голямо национално недоразумение.

Ако се откъснем от стереотипа, че чорапите задължително трябва да са еднакви, животът става значително по-лесен… защото всичките проблеми с „кой е къде“ се решават автоматично — просто ги обявяваме за „асиметричен стил“.

Ако се събудите сутрин и усетите, че навсякъде мирише на боровинки, значи не сте станали рано… просто сте се наспали в гората.

Ако се събудиш и те налегне мисълта: „Май закъснявам за работа!“, дръпни чаршафа обратно и поспиш още час — да стане сигурно, че не е съмнение, а план.

Ако седнеш на маса в компания и още в първите 5 минути не разбереш кой е най-големият тъпанар… значи ти си!

Ако си богат, значи си млад и красив. Даже и пееш добре — нали имаш пари за уроци… а не като бедните, дето само им се „включва“ автонастройката на гласа от хладилника.

Ако си в добро настроение, значи си открил правилния антидепресант — не ти маха проблемите, а ти маха усещането, че изобщо са проблем.