Още пет сантиметра — и поне да не стърчи късметът му наобратно…

Весела премиерa… ама не в канцеларията, а в коледния печат!

Любовта ми към теб най-сетне гръмна… от яд!

Ми снощи си чистих шкафа и се оплетох в пирони… та сега цялата ми ръка е със “сигурност” закована!

Топла шапка!

Пижама — на агънцето!

„Ти си една на милион!“

Същият като твоя — само че входът е друг и звънецът не е на същия човек!

Когато в обявите за продажба на втора ръка коли, внесени от Европа, вече няма да пише „Сменени са само крушките“… а не „Без пробег в България“.

Инструкциите за монтаж.

Защото винаги са на последната страница: „Внимание: останалите части не се използват!“

Амиии… ъъъ… оцеля… не, чакай — оцелях!

Ами да… поне засега нищо друго не се е променило.

Не знам.

А кое е тва нещо, де през лятото пече и завръшва на „ка“?

Пържола бе, „ка“… и ти пак не разбра ли?

Съвестта и табелата „Забранено е“… ама съвестта винаги е с преднина.

С гладко бръснатите… защото не се излагат — винаги са готови за „следващия ден“.

Ами незнам, те го сменят непрекъснато… още вчера беше „до понеделник“!

Петък!

Точно. Виждаш ли колко бързо минава—като че ли винаги е последният ден от седмицата.

Дъската ти! — отвърна гласът.

Какво толкова има в коня? — попитал човекът.