От Дарвин — от маймуните. От Маркс и Енгелс — комунистите. От Господ — вярващите.
А аз — от мама и тате… и затова споря с всички!
От рекламата разбрах, че продавате всичко. Искам да си купя яйца… но без жълтък!
Става, ама ние сме “яйца”, не “изненада”… Знаете ли коя реклама гледате?!
Отче, искам да се изповядам…
Сине, първо си намери другаде място за душата — в интернет вече ме натискат от коментари.
Охоо, какъв корем си изправил!
Не бе, това е чанта с домашни вкусотии!
Пеках фасул и лоша жена — с нищо не се справям! Сложих и слънце, и сол… накрая фасулът си стана, ама тя пак „на диета“ няма да го яде!
Петима Петко не чакат!
Чакат, ако в плика са парите!
Пешо, кой хлопа в този късен час?
Таванът ти, отвърна глас...
Пешо, колко литра ти е бойлера?
Пет... шест... зависи колко бързо ми свършват парите за отопление.
Пешо, плакал ли си?
Да, току-що избухнах.
Е как да не разбера—стоят ти очите, а мустаците ти вече капят!
По какво се познава, че една тениска е шита в Китай?
По това, че като я сложиш и си кажеш „е, ще влезе“, па и си я носиш — чак се втвърди от само себе си, и то точно след като случайно минеш с обувката си върху дъвка на нагорещен асфалт.
По-добре малък, но мой, и да ми е кеф всеки ден…
отколкото голям, ама чужд—и накрая да ми се мери само по навик! Източна мъдрост!
Повече няма да се срещаме…
Защо? Бръмбарите в главата ти ли гласуваха „против“ мен, докато ти си спал?
Помни, че Животът е като каране на велосипед: ако ти е трудно, значи пак си на движение!
Съдейки по всичко, аз карам без каска и по стръмното… но поне се „развивам“!
Понякога ми се струва, че си напълно ненормален.
Понякога?
Да. Само през останалото време съм напълно сигурен.
Постиш ли?
Разбира се, днес имам три поста във Фейсбук… и всичките са “само от вода и молитва” — да видим кой първи ще ми пише “чакай, нещо ме съмнява”!
Преди беше червен восък и лечебна кал…
Сега е хиалуронова киселина, кокосов лазер и „нанo“ — да изглеждаш все едно никога не си бил там.
Предлагам работа за 40 човека. Търсете Али-Баба…
Защо?
Защото като им кажеш “Отвори се!”, само половината отиват на интервю.
Приятели… Само да го уточня: на празника — първо се снимаме, после се храним, и чак накрая празнуваме!
А защо така?
Защото фотоапаратът не търпи глад!
Простотия, кашлица и сиромашия — то не се крие!
Кашляш, простиш, а джобът… направо плаче!
Пух, как се пише „ПРОКРАСТИНАЦИЯ“?
Прокрастинацията не се пише, Прасчо — прокрастинацията се чака!