Истинската любов е да го блокираш навсякъде, а той пак да ти се появи — в OLX, като обява: „Продавам ти тихо сърцето си… на изплащане“.

Истинската любов е пратила много хора в гробищата.
Френската любов — никого… поне не в сериозна посока.

Истинската перничанка не излиза само с грим и ключове — в дамската си чанта винаги има поне 2-3 кенчета бира, че ако някой каже “ама пък ти ще се изкара без”, да му се признае, че няма как.

Истински мъж е мъж, който не се плаши от жена без грим… и пак намира за какво да ѝ се обади, дори да е само с филтър за “естествено”!

Истинските мъже винаги носят по-широки панталони — за да имат място за… тайните си планове. Понеже, когато говорят, никой не им вярва, че са просто капан за носене на ресто.

Истинските мъже никога не са с истинските жени, защото
истинските мъже никога не минават от първия път,
а истинските жени НИКОГА не казват „не“— просто предлагат да опиташ пак… ама другия път!

Истинските противници на смъртното наказание са онези, които остават принципни дори когато съседите им си купят караоке — и въпреки това не посегат на нищо, освен търпението си.

Истинският Апокалипсис ще настъпи, когато китайците започнат да фалшифицират това, което вече е фалшифицирано — и накрая някой се опита да продаде „оригинален оригинал“.

Истинският българин ще бръкне за 30 лева за подарък на любимата за Коледа, ама за 200 лева пиратки – да не ти остане време за романтика!

Истинският габровец кърпи счупената си стомна, като я запечатва с лепкавия етикет от пакетчето за сол — “нали пак е да държи, не да изглежда!”

Истинският джентълмен никога не казва на една дама, че е слабичка. Той просто отбелязва: „Ако те види баща ти, ще се гордее с теб!“

Истинският джентълмен трябва да има неизчерпаем запас от комплименти — не за да впечатлява, а за да не му се налага изобщо да плаща.

Истинският мъж може да е козле, но не се страхува от докторите!

Истинският мъж отронва сълза само когато си подуши подмишницата — щом усети миризмата, значи е живял достатъчно смело!

Истинският мъж различава само два вида път: към магазина и към “онзи, дето се казва как се казва”.

Истинският мъж трябва да гледа жената си като последната бира в хладилника — не да я мериш с дни и да се правиш на разочарован, а да я пазиш за момента, в който никой друг няма да посегне.

Истинският мъж трябва да е по-упорит от свидетел на Йехова — веднъж да тръгне да ти обяснява “защо точно така”, няма отърване, докато не му кажеш: „Добре… ама поне да е кафе.“

Истинският мъж трябва да направи в живота си три неща: да отгледа шкембе, да засади черния дроб и да умори тъща — за да има поне какво да наследява.

Истинският патриот не търси изгода от продажбата на Родината — той го прави на промо: „Вземи две: една за сега и една за после.“

Истинско щастие — когато в полунощ бягаш из тъмните улички от двуметров човек с мега-нож и той все по-близо, все по-близо… накрая те настига, поглежда те отгоре до долу и казва:
„Спокойно, приятелю… аз търся само хлебарки.“