Имен ден: когато те тагнат на снимка „Честит имен ден“ и въпреки това се оказва, че там са 58 човека, които не познаваш… и всичките са сигурни, че точно ТИ си поканата.

Името ми на японски е „Биралочи Яко“.
Ама като ме повикат, всички японци се обръщат…
не към мен — към хладилника.

Индийски танци — с едната ръка завърташ си телефона, сякаш звъниш на куриер, а с другата галиш котката, все едно тя ти е клиентското обслужване.

Индийски филм, без песни и танци, вече не е комедия — рекламира се като “документален”. Защото никой не знае какво точно се е случило… но поне е ужасно реалистично, че е свършило.

Инструкции как да направим идеален морски възел, for dummies:

Инструкция как да свалиш напрежението, стреса и агресията:
1. Извади телефона и отвори камерата.
2. Включи „визьор“, поемай дъх дълбоко, като за медитация.
3. Натисни „фокус“, за да се успокоиш.
4. Отвори другото око… и стреляй по лошите кадри!

Интелектуалец днес звучи като шофьор — все едно иска да мине на воля. Лицензите му са изкарани по същия начин… после се прави на философ и пречи на всички останали.

Интервю за работа казват ми: „Тук в Рай АД има труд за всеки!“
Викам: „Супер!“
Още първия ден ми дават график: работа 24/7, но „само в рамките на някакви договори“.
Реално излиза, че Рай АД е компания…
която си подписваш доброволно, а после те подписват обратно.

Интервю за работа:

Интервю с лъжица:

Интересен факт! Деветдесет процента от мързеливите мъже смятат, че им отива брада — просто защото така им се разминава с бръсненето.

Интересно е, че по една и съща технология се добиват злато и “специалисти” — и в двата случая се лее вода, върти се въртеливо и накрая остава само това, което е било “тежко” отначало.

Интересно е, че почти всяка фраза може да се пренапише, ако накрая сложиш: „ако ме разбираш какво искам да кажа“. Например: „Отидох до магазина, взех хляб и мляко, и едно флаконче парфюм, ако ме разбираш какво искам да кажа.“

Интересно колко ли трябва да платиш у нас, за да заемеш длъжност, предназначена да се бори с корупцията — че нали като те вземат, първо се проверява не срещу какво ще се бориш, а колко си „уредил“?

Интересно ми е едно време, когато хората не са знаели не само датата си на раждане, но даже и името си — и пак са влизали в сатурнова дупка с уверението: „Спокойно, щом не сме разбрали кой ден е… няма как да сбъркаме къде е!“

Интересно ми е кой ли си е решил да сложи рогата на дявола?

Интересно ми е, с какво са се занимавали хората на работа, когато още не е имало Интернет?
Може би са работили… но понеже нямало онлайн, вместо „да проверят какво става“ са си проверявали какво *става*—в съседния кабинет.

Интересно наблюдение: ако държиш в ръката си голямо парче тухла и започнеш да го размахваш пред шофьорите, те минават край локвите изключително внимателно… все едно си извънредна ситуация.
А когато стигнеш до пешеходна пътека и вдигнеш тухлата като „сигнал“, всички пешеходни тръгват напред — но шофьорите… винаги спират.

Интересно, ако имаш лошо предчувствие, после то се сбъдне — дали това вече не се казва „Дейба-вю“, ама с главни букви?

Интересно, защо при развод започват да разпитват за „причина“, а при брака само подписваме и никой не пита какво ни е довело до това решение?