Отидоха при най-верните жени… там винаги има по един, който “случайно” е свободен.
Къде ще си на нова година?
Във “В магазина за щастие”…
И какво продава там?
Само надежди на изплащане… и всички пишат “Честита”, ама никой не идва.
Къде ще си по празниците?
На разходка!
Коя разходка?
Разходката до границата на търпението!
Леле, маце, какъв гларус си развалила с това лице!
Любимият ми детски спомен е, че не плащах ни ток, ни данъци…
Ама как така?
Ами просто тогава още не бях пораснал да разбера, че това е лош навик.
Малък ужас: „Когато за първи път не ти стане… ами свършва.“
ГОЛЯМ УЖАС: „Когато за втори път и пак не ти стане… ама вече ти си се научил да чакаш.“
Мамо, дай ми пари за телефон.
Не! Мислиш ли, че парите растат по дърветата?!
Мамо, а от какво са направени парите?
От хартия.
А хартията… от какво е направена?
Мамо, какво е любов?
Любов, дъще… това е когато се прибере пиян и с мазни обувки негодник, и ти пак му викаш: „Миличък… късно е, ама ти си най-светлият!“
Марио, какво е най-важното за теб в една жена?
Да не се обижда лесно… защото аз съм човек с много силни аргументи.
Мария на колко е?
На колкото иска—тя вече “знае” как да си го каже!
Мерси.
Няма защо.
Ясно, че няма за какво, ама аз съм учтив!
Милке, едно парченце и си готова…
Ха-ха, да бе! Па я изядох целия шоколад и още съм си тука — явно апетитът ми има режим „без край“!
Миче, разбира се, че мога да те питам „Как си?“ — ама ако започна, няма да мога да ти затворя устата… ще ми обясниш всичко, докато ми звъннат за вечеря!
Мишо, какво ще правиш, ако имаш пари колкото Бил Гейтс?
По-интересно е какво ще прави Бил Гейтс, ако има пари колкото мен?
Ами ще си купи още една компания… да ми я върне обратно!
Много си любопитна и още повече разпитваш!
Кой? Аз ли? Не! Какво ти става? Защо?
Много сте умен… Не ви ли стиска главата, че чак мислите се побират в нея?
Много ти е широк...
Благодаря!
...усмивката.
Може да е готин, пък да не се прави на важен, нали?
А може да е пълен тъпанар и да не го крие…
Може ли да ви заговоря?
Не се опитвайте.
Защо?
Защото с вас ще ми е досадно, а без вас ще ви е приятно.
Как така?
Ами на мен с вас ми става досадно от вашите “обяснения”, а на вас с мен ви става приятно, че накрая най-после разбрахте какво искате… без да ви питам.
Може ли да си говорим на „ти“?
Да, разбира се.
А колко струва?
Нищо.
Добре де… тогава нека да си говорим на „ти“ — само с отстъпка?